Факторно инвестиране: Новата ера на портфейлното управление
В света на инвестициите, техниките и стратегиите за управление на портфейли непрекъснато се развиват. Една от най-перспективните подходи в настоящето е факторното инвестиране, което представлява структурирането на инвестиционни портфейли около специфични, количествено измерими характеристики, които ценните книжа споделят, с цел постигане на по-добра производителност от общия пазар. Този подход се отличава от традиционния подбор на акции или опитите за предвиждане на пазарни движения, като вместо това се фокусира върху фактори като размер, стойност, моментум, печалба и инвестиционен стил за генериране на доходност.
Фактори на производителност
Факторите представляват определени черти или характеристики, които, когато присъстват в комплект от ценни книжа, могат да обяснят разликите в техните доходности. Първоначално тези фактори са наблюдавани като аномалии – например, акциите на малки компании надминават тези на големи компании, или стойностните акции превъзхождат растежните акции. С времето тези наблюдения са формализирани във факторни модели, които систематично обясняват тези вариации в доходността.
Значението на изследванията
Факторните модели, по-специално трифакторният модел на Фама-Френч и неговите разширения, значително са подобрили нашето разбиране за доходността на акциите. Текущите факторни модели могат да обяснят над 95% от разликите в доходността между диверсифицираните портфейли, което има дълбоки последици за управлението на портфейли и оценката на уменията за активно управление.
Разбиране за активното управление
Анализът показва, че превъзходството на определени активно управлявани фондове може да бъде приписано на тяхната експозиция към факторите, а не на уменията на управителите на фондове за подбор на акции. Този извод оспорва традиционната гледна точка за активното управление и предполага, че инвеститорите могат да постигнат подобни, ако не и по-добри, резултати чрез стратегии за инвестиране, базирани на фактори, при по-ниски разходи.
Исторически контекст
Първоначалните изследвания на Юджийн Фама и Кен Френч за трифакторния модел поставиха основите на факторното инвестиране. Тези изследвания идентифицираха размера и стойността като значими фактори, които влияят на доходността на акциите, отвъд пазарния фактор. Последващи изследвания добавиха фактори като моментум, печалба и инвестиционен стил към тази рамка.
Оценка на факторите
С разпространението на идентифицираните фактори в академичната литература, се подчертава важността от оценката на факторите, базирана на конкретни критерии: трайност през времето, всеобхватност през пазарите, робустност към алтернативни спецификации, практическа инвестиционна приложимост и разумен обоснован защо факторът би трябвало да предлага излишна доходност.
Предизвикателства за инвеститорите
Има практически трудности с прилагането на факторите: има огромно количество фактори, идентифицирани в академичната литература. В същото време много от фондовете, които се рекламират като факторни имат високи такси. В същото време те не успяват да покрият добре самият фактор.
Изборът на фондове е особено труден за инвеститори в Европа, които трябва да се ограничават до UCITS ETFS. Анализ върху различни фондове може да се намери тук.
Източник